Зимно слънцестоене

Зимното слънцестоене е много важен слънчев термин в китайския лунен календар. Тъй като е и традиционен празник, то все още се празнува доста често в много региони.

Зимното слънцестоене е известно като „зимно слънцестоене“, „дълго до деня“, „яге“ и т.н.

Още преди 2500 години, около пролетния и есенния период (770-476 г. пр.н.е.), Китай е определил точката на зимното слънцестоене, като е наблюдавал движението на слънцето със слънчев часовник. Това е най-ранната от 24-те точки на сезонно деление. Времето ще бъде всяка година 22 или 23 декември според григорианския календар.

На този ден Северното полукълбо преживява най-късия ден и най-дългата нощ. След зимното слънцестоене дните ще стават все по-дълги и по-дълги, а най-студеният климат ще завладее всички места в северната част на земното кълбо. Ние, китайците, винаги го наричаме „дзинцзю“, което означава, че щом настъпи зимното слънцестоене, ще срещнем най-студеното време на главата.

Както са вярвали древните китайци, ян, или мускулестото, позитивно нещо, ще става все по-силно и по-силно след този ден, така че той трябва да се празнува.

Древен Китай обръщал голямо внимание на този празник, считайки го за важно събитие. Съществувала е поговорката, че „Зимното слънцестоене е по-важно от пролетния фестивал“.

В някои части на Северен Китай хората ядат кнедли на този ден, казвайки, че това ще ги предпази от слана през лютата зима.

Докато южняците могат да ядат кнедли, приготвени с ориз и дълги юфка. Някои места дори имат традицията да правят жертвоприношения на небето и земята.